Гоген Ямагучи – Котката

Историята за живота на Майстор Гоген Ямагучи
от Graham Noble

Гоген Ямагучи

Гоген Ямагучи – котката

Гоген Ямагучи е изобразяван седейки пред кристална топка. Той извършва различни движения пред нея (като магьосник) и използва специален метод на дишане. По този начин Ямагучи призовава духовете на бойци от миналото и бъдещето като те му разказват своите тайни…
Той също е представян изпълнявайки Теншо (бавна ката с дихателни упражнения), която аз сметнах за неестествена в стила Годжу. Непосредствено след това двама майстори демонстрираха спаринг. Кумите изглеждаха остри, непрекъснати с голяма демонстрация на сила. Боя беше осъществен в дистанция (по малка от обикновено) наречена Than като и двамата каратеки поддържаха атаките си с крака и ръце с голяма сила и бързина. Блоковете бяха точни и извършвани с отпусната ръка. Без съмнение двамата млади майстори имаха много практика помежду си, но все пак всичко изглеждаше много внушително.

Трудно е да разбереш какво има в предвид майстор Ямагучи със своя поглед, но той изглежда „обаятелен“. Той е с дълга коса, винаги с традиционно японско облекло. Дългата коса не го кара да изглежда модерен, по скоро Ямагучи (планински войн) изглежда като човек от предградията на Токио. Аз знаех, че той е нещо като полу – легендарен майстор, човек практикуващ йога и жрец на сектата Шинто. От това което бях чувал за него знаех, че той е великодушен и услужлив човек. В книгата на Питър Урбан „Карате Доджо“ се разказва история, в която Ямагучи убива тигър с голи ръце. Все пак аз не знаех много за този велик майстор затова се сдобих и с автобиографията му : „Карате : Годжу – рю от Котката“.

„Котката“ – това е прякора на Ямагучи. Има няколко причини за това му прозвище, като например дългата му коса, която напомня гривата на лъв, движенията му, които наподобяват тези на котка и неговата „котешка“ позиция по време на спаринг. Ямагучи обяснява значението на своя прякор във френското списание „Карате“ (през Април 1977) със следните думи : „Дори днес, млади човече, ако сме в двубой един срещу друг, аз мога да преценя дали си достоен противник със силата на твоята енергия Чи. Това е причината единствената причина която ми дате името котката.“

В „Карате : Годжу – рю от Котката“, Ямагучи разказва за своя живот. От нея изглежда, че той е бил смесица между карате майстор, човек на действието, и жрец. По късно през 1930 и 1940 той е правителствен администратор в Манчурия. След края на II Световна Война той е затворник в Русия. Когато най – сетне се връща в Япония е бил сериозно разстроен от положението на страната му след войната.

Гоген Ямагучи е роден 1909 година в Kyushu – Япония. Той е едно от десетте деца в семейството. В автобиографията си той пише, че баща му продавал стоки, а по късно отворил школа за бойни изкуства. От малък Ямагучи се занимава с бойни изкуства като джудо, кендо и други.

Втората година от неговото начално образование той започва да се занимава с традиционна японска фехтовка (Jigen-ryu Kenjutsu). По късно той среща господин Марута, дърводелец от Окинава, който му дава основата в карате. Младия Ямагучи практикувал фехтовка през деня и карате през нощта. Неговия единствен интерес бил да става по – силен и по – силен, и той бил много доволен от резултатите от неговите карате тренировки : „Аз намерих моята физическа форма като много по – добра след няколко години тренировки по карате. Моите крака ставаха по – силни, а костите и мускулите му непрекъснато се развиваха. От горе на всичко аз се чувствах готов да контраатакувам във всяко едно положение.“

След като завършил училище той отишъл в университета Ritsumeikan в Kyoto. Но по – късно той се премества в университета Кансай.

В Kyoto той започва да преподава карате през свободното си време, а през 1930 година (когато бил на 21) отворил карате клуб в университета Ritsumeikan. Неговата група (хората от неговия клуб) правели непристойни за университета неща затова той бил принуден да се премести в Кампус. „Аз бях груб и нехаен“, казва той за това време.

През 1928 година Мияги посещава Япония за да разпространява своя карате стил – Годжу. (Той преподавал в клуба по джудо в университета Kyoto). Така Мияги се засича с Ямагучи след известни тренировки при Мияги, Ямагучи си спомня думите на своя учител : „Господин Ямагучи, Вие сте достатъчно квалифициран за да наследите школата по Годжу. Няма на какво повече да Ви науча“. И така Ямагучи става наследник на Годжу – рю.

Дали Мияги е казал това ние трудно можем да разберем. След изказването на Ямачучи много хора от Окинава били ядосани, защото Мияги никога не е стоял в Япония за дълъг период, не повече от 2 – 3 месеца. Затова остават съмнения дали Ямагучи е научил целия стил Годжу от Мияги дори има сведения, че Гоген Ямагучи научава кати от Годжу стила по – късно от ученици на Мияги.

Когато Ямагучи започнал да преподава карате неговия стил изглеждал странен. Определян е дори като уличен бой. Сина на Ямагучи – Гоши Ямагучи предпочита повече ката пред свободния стил – кумите. Но както и да е развитието на Годжу в Япония е станало благодарение на работата на Гоген Ямагучи.

Когато Ямагучи осъзнава своето значение за Годжу – рю в Япония той започва сериозни тренировки. Когато имал възможност ходил в планината Курума за тежки тренировки. Там той се запознал с група Шинтоити, които го въвели в тренировки на духа и той успял да научи не малко неща от тях. Той напредвал много бързо. Ямагучи бил в дълбока медитация през нощта, през деня играел Санчин под водопад за да свърже своя дух и тяло. „Аз бях принуден да уча“, пише той „това помогна много за моето карате. Аз следвах физическата и духовната страна на тренировката. Освен това аз добих способността бързо да разбирам какво ще се случи преди да е станало. Аз знаех какво ще стане.“

По късно 1930 година води Ямагучи до нови запознанства. Канджи Ишихара (1889 – 1949) „военен гений“ който прекарва две години във военни планове, бил последовател на Будизма и вярвал в хармоничното обединение на Азия се запознава с Ямагучи. Той искал да превърне Манчуруя в „рай“. Приятеля му Гоген Ямагучи подкрепял същите идеали. „Ние искаме да направим Манчурия Небесна Земя където японци, китайци, монголци и корейци да живеят заедно и да създават просперитет. Тази идея е създадена от Генерал Канджи Ишихара. Той е мой приятел, от както съм студент и аз подкрепям неговите идеи заедно с още 200 последователи.“

През 1938 година Ямагучи пита Генерал Ишихара дали може да отиде в Манчурия като правителствен работник. Като голям патриот той стоял там до 1945 година. В книгата си той не говори много за дейността си там, но от други източници е ясно, че работил като смесица между администратор, шпионин, таен агент и посредник при уреждане на дипломатически спорове. През престоя си там Ямагучи продължава да тренира карате, което го и спасява на няколко пъти.

Веднъж той патрулирал по мост на реката Нонджан (този мост бил от голямо стратегическо значение). Ямагучи бил дегизиран като гражданин на Манчурия и наблюдавал за съмнителни лица. Една вечер забелязал двама мъже изглеждащи странно. Когато се опитал да ги разпита единия извадил пистолет, но Ямагучи с удар с крак го избил от ръцете му след което го свалил на земята с удар с ръка. Другия извадил нож, но майстора го обезвредил с шуто учи (саблен удар). В друг случай трима бунтовници го нападнали, но той се справил с тях и ги прибрал като затворници.

Гоген Ямагучи казва, че два пъти му се налагало да използва силите си до краен предел.

Единия случай бил срещу Рю Каку Рей, майстор на китайския бокс. Ямагучи чувал за Рю от негови ученици. През 1940 Ямагучи развеждал група от бойци наречена „Източно Азиатска Бойна Мисия“ в Япония като някои от тях тренирали Китайски бокс, но той не бил много впечатлен. Когато той ги завел в Университета Ritsumeikan за да наблюдават карате тренировка Ямагучи предположил, че ще се включат, но те не пожелали.

Както и да е Ямагучи се срещнал с Рю. Рю Каку Рей създал свой собствен стил в Китайския бокс – Стила На Дракона. Той бил на около 67 години (а Ямагучи на почти 30) и изглеждал слаботелесен и целия обрасъл с брада. Но ямагучи разбрал, че той е много добър войн защото най – доброто, до което Ямагучи успял да достигне е равенство. Двубоя бил много интересен и накарал Ямагучи да даде всичко от себе си.

През май 1945, малко след края на войната, пристигнало съобщение за голяма атака, която била планирана от бунтовници в града където се намирал Ямагучи. Японското командване отхвърлило съобщението, но Ямагучи го очаквал нервно. Най – накрая хиляда бунтовници атакували и битката започнала. Ямагучи дава вълнуващо описание в неговата книга :

„Аз погледнах към господин Сузуки. „Е още е несигурно“ казах аз. Веднага след това ние чухме звукове от оръжия, бойни викове близо до портата на двореца „Ето те идват! Заведете всички на горния етаж. Аз ще браня двореца тук.

„Моите хора ме последваха, аз взех два револвера и слязохме долу. Чувах викове от всякъде и много бунтовници атакуваха града със всичка сила, убивайки много от моите войници. Хора бягаха, а куршумите хвърчаха навсякъде, в града беше голям безпорядък.

„Бандити на коне се спряха пред офиса ни. Аз започнах да стрелям с револверите през прозореца докато патроните им не свършиха. Двадесет бунтовници с пистолети и Китайски мечове разбиха нашата защита. Петима или шестима разбиха вратата с прикладите на пушките си и влезнаха в стаята.

„С празните ми пистолети, аз прибягнах до Годжу карате за самозащита. Приспособих дишането си и бях готов за бой.

„Стаята бе тъмна и бандитите не можеха да използват оръжието си свободно защото имаше възможност да се наранят един друг. Аз бях трениран да виждам на такова количество светлина и знаех, че мога да се справя с 4 – 5 противника. Ситуацията беше под контрол, аз успях да се справя с всичките врагове един по един.

„Избегнах изстрела на първия противник, обърнах се бързо надясно и го ритнах между бедрата. Той извика и падна на земята. Друг се опита да ме застреля с оръжието си, но пропусна. Моя лакът намери неговия стомах – страхотен удар. Кървав Китайски меч се опита да ме разсече, но аз ударих притежателя му с десния ми юмрук. Стаята беше тясна и идваха по един затова имах предимство. Когато се приближаваха аз използвах нуките (удар с пръсти), хиджиате [лакти (емпи) ], шуто (саблен удар) и сейкен (юмруци), а срещу оръжията тоби гери (удари с крака във въздуха) и йоко – гери (страничен ритник). Аз се биех много по – свободно отколкото на тренировка защото не се притеснявах за живота на противниците ми.

„Някои бандити се опитваха да се качат по стълбите, но те бяха застреляни от мъже, които предпазваха жените и децата.

„Аз атакувах противниците ми в очите, между бедрата като се предвижвах бързо. Биех се с голяма сила, надявах се да издържим докато помощта дойде.

„Скоро чух викове до главната порта и бандитите започнаха да отстъпват.

„Част от моята войска слезе долу и ме попита дали съм наранен. За имах късмет само лявото ми рамо беше прободено от кинжал. Качих се горе за да видя по – добре положението. Бандитите се изтегляха с откраднати оръжия, лекарства и други запаси. Беше 7 часа сутринта.

„…Когато се осъзнах бандитите бяха ги нямаше, изведнъж изгубих всичките си сили и седнах. Аз се бих срещу противниците ми около 40 минути.“

След края на войната с Русия трупове на руснаци били закарани в Манчуриа. Хиляди японци били взети като затворници Ямагучи бил един от тях. След като прекарал няколко месеца в затвора той бил преместен в Монголия където прекарал 2 годни, няма съмнение за престоя му там : било е ужасно и жестоко.

Имаме много истории за тежките лагери в Русия и тежката работа там. Хиляди японци умират.

През 1947, Гоген Ямагучи е освободен. 18 – ти Ноември 1947 година той вижда бреговете на Япония, а Декември се връща в Токио. Той бил жестоко шокиран от положението на Япония след войната и не толкова от разрушенията колкото от душевното състояние на японските граждани. Това било твърде много за него и в полунощ 12 – ти Януари 1948 година до храма на Того той щял да изпълни харакири (ритуално самоубийство).

Ямагучи отишъл до спокойно езеро сложил камата пред него. Изпаднал в дълбока медитация и тогава той достигнал до „предчувствие“ което променило живота му.

„…За момент аз имах чувството, че вървя сред облаците, плаващ в небето сякаш не съществувах в действителност. Аз не мога да обясня точно това чувство. Всички стари проблеми изчезнаха и аз се почувствах така сякаш моят дух отива в свят на мира и славата.

„Излизайки от дълбоката медитация се осъзнах на пода по лице. Не знам колко време съм бил там. намерих голяма промяна в моите сетива, чувствах се така сякаш целия свят е променен и всички живеят в щастие. Никога няма да забравя това състояние на духа ми.“

Когато Ямагучи изпаднал в това мистично състояние на духа той осъзнал, че самоубийството ще бъде само похабяване на неговия живот и той ще трябва да носи отговорност за това пред семейството си и пред цяла Япония. Той разбрал, че мисията му в живота е да преподава бойни изкуства в Япония затова 1945 той отваря първото си доджо, а май 1950 година то вече било доказано като едно от най – добрите по Годжу – кай Карате – до в цяла Япония. Друга промяна в него след преживяното била, че той започнал да се занимава и отдава на религията и мистицизма. Ямагучи посетил Тадаки Яшимура почтен ръководител на сектата Шин – шу (свързана със Шинто), и за известно време се превърнал в майстор на Шинто. Той учил и Йога при Тенгай Нода.

По време на карате курса на Ямагучи се практикувало „Годжу Шинто“, комбинация от стила Годжу, Йога, Шинто и малко Зен.

Както споменахме в началото тази част, Ямагучи бил майстор в Шинто, което означава, че може да комуникира и с духове (ками). Затова той използвал кристална топка и по този начин предсказвал неща от бъдещето – например земетресения. Той е бил наясно и с различни видове Йога (hatha yoga, raja yoga and kundalini yoga) и приемал човешкото тяло като в представите на йога. В книгата си „Карате : Годжу – Рю от Котката“ той заел 35 страници за Йога, което означава, че и отдава голямо значение.

Защо? Защото Йога използва дихателни техники, които са характерни и за Годжу карате. Тези техники помагат за успокояване на духа. Това Ямагучи добре обяснил в интервю на Стийв Белами в изданието „Fighting Arts International“.

„Йога помага за баланса на тялото. Йога показва пътя, по който това може да бъде изпълнено. Ако си изградил добра основа с Йога не можеш имаш да лимит на физическите си постижения.“

По късно той продължава : “

…Със спазването на Йога диета, отделните части на тялото се променят и седемте жизнени точки на тялото (чакрас) се събуждат. Така постепенно с промените настъпили при „събуждането“ на тези точки се достига до състоянието „Bodhisattva“, което може да бъде наречено крайното съзнание. Аз се опитвах да контролирам моята диафрагма, която се оказа центъра на тялото ми, така аз достигнах до баланс, който от своя страна ми помогна да намеря ключа за правилния начин на дишане.“

Когато Ямагучи преподавал в своята „Карате – до Школа“ (1970) той правел ежеседмични уроци по Йога понеделник следобед. Урока се състоял в изпълнение на специални пози, медитация и завършвал с ритуал като този.

„Учениците заставали в полукръг около него и съпругата му като всички били обърнати към олтара на Доджото. Всички светлини били изключени. Всички се покланяли по три пъти към олтара, след което Ямагучи пляскал три пъти с ръце, за да събуди духовете им. След това поръсвал учениците си със сол (солта пречиства), и преминавал с нещо като жезъл над тях.

„След което всички се покланяли ниско докато господин и госпожа Ямагучи изпълнят нещо като песен (молитва).“ Общо взето така приключвал урока.

Ниппон Годжу – кай (Японската Годжу Асоциация) преподава същия като Окинава Годжу стил, но с малки разлики. Има еднакви кати, но сменянето в различните позиции например е по – малко. Годжу – кай стила и не използва chashi, chishi и друго допълнително оборудване. Като други японски бойни стилове и Годжу – кай използва много удари с крака и свободния спаринг се вкарва в тренировъчния процес. Както отбелязахме по – отгоре свободния спаринг е по – затворен,по – близък от този в други бойни стилове. Сред блоковете в Годжу има такива с отворена ръка. Забелязва се и използването на удари в слабините, с извивката на ходилото и в спаринга се включват удари във вътрешната част на бедрото.

В триетажната постройка, която Ямагучи направил в своята къща като доджо имало : на подземния етаж тренировъчно помещение, на първия етаж йога – шинто център, а на последния около дузина легла.

Гоген Ямагучи навършил 73 години и нямал голяма възможност да преподава затова оставил тази работа на сина си Гоши.

Ямагучи има още два сина : Госей, който преподава Годжу – кай в Сан Франциско от 16, и Госен, който понякога тренира карате в “Карате – до Школата“. Според Браян Уайтес в списанието “Бойни Изкуства“ в Годжу – кай започва все повече да се работи за турнири. През предишни години това не е било като приоритет.

Само няколко думи за дъщерята на Ямагучи – Gokyoku (преди Wakako). Тя също преподава в “Карате – до Школата“, и е най – добрата жена на ката в Япония. Тя предпочита ката и кихон защото осъзнава, че жените не притежават добри качества за кумите просто защото мъжете са физически по – силни. Но Gokyoku Ямагучи има прекрасна техника и освен това е много интелигентна, изглежда добре и женствена. Тя е прекрасен калиграф и скоро се омъжи за своя калиграфски учител.