Соке Бил Захопулос

Грандмайстор (дай-соке) Бил Захопулос (1941 – 2003г.) – 10-ти дан Окинава-Те Тай-Карате-До; 8-ми дан Окинава Годжу-рю; 5-ти дан Айки-Джу-Джуци и др.

През 2003 година ни напусна големия майстор на Карате и Айки-Джу-Джуцу Бил (Базилейос) Захопулос. С това светът на бойните изкуства претърпя една голяма загуба, тъй като дай-соке (‘баща на школа’) беше едва на 62 години – в разцвета на творческите си сили. Тук не искам да се спирам върху това как той ни напусна, само ще спомена, че една от причините беше голямото му сърце, защото Бил Захопулос беше преди всичко човек и обичаше хората, но те не винаги му се отплащаха със същото! Това обаче е една друга тема…

Запознанството ми с Бил Захопулос започна през 1988г., но всъщност аз го познавах ‘задочно’ от доста по-рано. Това стана чрез неговата първа книга излязла през 1979г. със скромното заглавие ‘Карате’. Беше ми я подарил един мой приятел от бойните изкуства, който беше известно време в Гърция. Първото нещо, което ми направи впечатление в тази книга беше самия майстор и лъчезарното му открито излъчване. Второто, което ми направи впечатление беше оригиналното представяне на Окинавското Карате, както и явното влияние на китайските школи по У-Шу. Особено в катите ‘Тигър’, ‘Дракон’, ‘Кобра’ и ‘Пума’ това влияние на У-Шу (Нан-Цюан) е особено чувствително. Катите бяха демонстрирани от Бил Захопулос (тогава 5-ти дан) и неговия брат Саймън Захопулос (тогава 4-ти дан), който също е забележителен майстор не само в Карате, но и в Панкратеон. Години по-късно пътувах до Атина и случаят ме срещна със самия майстор на Окинава-Те Тай-Карате-До. Школата или по-скоро Централната Академия на Бил Захопулос се намираше в една малка уличка – ‘Поликлитоу’ No.23, в самия център на гръцката столица, с изглед към Акропола. Тренировъчната зала се намираше на третия етаж на голяма сграда и отвън по нищо не личеше, че там има спортна зала, освен една малка табела, която известяваше за това. По-късно видях и други приспособени и чудесно оборудвани зали за Карате, Айкидо, У-Шу и други бойни изкуства. В предверието и коридора към залата имаше огромни стъклени витрини пълни с десетки и стотици спортни отличия: медали, флагове, купи, трофеи и награди от регионални и международни турнири. В залата почти нямаше хора, защото тренировката беше свършила, а и беше месец Август – времето за отпуска и ваканция. Приближих се към офиса, който беше отделен със стъклена преграда от залата и майсторът веднага ме забеляза и излезе да ме посрещне. Топлата му усмивка и сърдечното ръкостискане стопиха всякакви прегради. Разговорите протекоха на английски език, а специалната японска и китайска терминология, която владеех добре допълваше езиковите празноти в английския. Така започна моето обучение в Окинава-Те Тай-Карате-До и Айки-Джу-Джуцу, което не беше леко. Понеже имах известен опит в бойните изкуства (18 години практика в Джудо, Самбо, У-Шу и Карате Шотокан и Годжу-рю), майсторът реши да ме подложи на тест, за да провери нивото ми. Демонстрирах две форми на Па-Куа и Син-И и една с оръжие (‘маймунска тояга’). Захопулос остана доволен и особено хареса ‘маймунската тояга’. Това, което най-много ме изненада е, че той веднага пожела тази форма (таолу) да бъде научена от личния му асистент Аргирио Харалампос (5-ти дан), който специализираше в оръжията. Това ми даде известни предимства след това, защото обменяйки опит с асистента, ‘изцедих’ много допълнителна информация, за катите и техниките, които грандмайстор Захопулос преподаваше, както и за школата в цялост. Едва по-късно разбрах, че в тренировъчната програма на Окинава-Те Тай-Карате-До, Бо-Джуцу (‘изкуство с тояга’) е предвидено едва в майсторските нива за 4-5-ти дан, заедно с другите оръжия от Ко-Будо (Кобу-Джуцу) – сай, тонфа, кама (боен сърп) и катана. Рокушаку-бо (6 стъпкова тояга) и самурайския меч (катана) бяха любимите оръжия на Захопулос, а този случай идва да покаже колко разкрепостен и широко скроен беше майстор Захопулос, който се учеше и от ‘големите’ и от ‘малките’ и не пропускаше възможност да извлича полезна информация за бойните изкуства от всякъде! Бил (Базилейос) Захопулос е роден на 13 ноември 1941г. в гр. Кавала (сев. Гърция). С бойни изкуства започва да се занимава на 14 годишна възраст. С родителите си живее известно време в чужбина – главно в САЩ и Япония. В Ню Йорк се обучава в известната школа на майсторите на Окинава-Те Лест Майо и Албани. Завършва колеж в САЩ и по-късно работи като психолог и възпитател на наркомани. През 1971г защитава 3-ти дан по Карате и открива в Атина малко студио по Карате Окинава-Те. По-късно се усъвършенства в различни стилове на бойните изкуства: Шорин-рю Карате-До (4-ти дан) Хун-Чун Кунг-Фу, Шаолин Кемпо-Карате, Шаоли Джи Каншин-рю (5-ти дан), Шорин-рю Карате-До (5-ти дан). Тези майсторски степени на Бил Захопулос са получени в периода 1971-77г. и са потвърдени от съответните организации плюс някои други (‘Академия по Окинавско Карате’, ‘Международна асоциация на Черните колани’, ‘Американско международно Хун-Чун Кунг-Фу общество’, ‘Професионални Карате инструктори на Америка’, ‘Федерация по Шаолин Кемнпо Карате’, ‘Кейчу-Рю-До-Кай’, Асоциация на институтите по бойни изкуства’ и др.). По това време майсторът участва и в редица състезания и отворени турнири в САЩ, където печели редица престижни титли в дисциплините ката (форми) и кумите (двубои).

Тези безценни контакти и майстори го изстрелват нагоре в кариерата му като професионален инструктор по бойни изкуства. В периода 1977-91г. расте неговото майсторство и той последователно защитава 7-ми, 8-ми и 9-ти дан, за да му бъде присъдена най-накрая най-високата степен – 10-ти дан в Карате и правото да създаде свое направление в изкуството. В крайна сметка Бил Захопулос притежава следните майсторки степени в бойните изкуства:
* дай-соке 10-ти дан по Окинава-Те Тай-Карате-До.
* шихан 8-ми дан Окинавско Годжу-рю.
* сенсей 5-ти дан Айки-Джу-Джуцу.
* сенсей/сифу 5-ти дан Шаолин Кемпо-Карате.
* сенсей 4-ти дан Шорин-рю Карате-До.
* сенсей 3-ти дан Сейдокан Карате-До.
* сенсей 2-ри дан Яйдо Сатори-рю.

Той изгражда огромна мрежа от школи по Карате в цяла Гърция, която обхваща около 70-хиляди практикуващи! Подготвя и редица инструктори и майстори на високо ниво като: Харалампос Ореопулос (6-ти дан), Коитроимпас Христос (6-ти дан), Гиоргос Папатеодопулос (6-ти дан), Пойпас Еутимиос (6-ти дан), Панагиотис Коитроимпас (6-ти дан), Лазарос Савидис (5-ти дан), Аргирио Харалампос (5-ти дан), Алтидис Агелос (5-ти дан), Караискакис Николаос (5-ти дан), Никос Панециадис (5-ти дан), Пападопоулос Василейос (5-ти дан), Индоумполос Димитриос (5-ти дан), Сирмалис Никос (5-ти дан), Ригатос Полихронис (4-ти дан), Мастробазилис Г. (4-ти дан) и много други, обединени в Гръцка федерация на инструкторите по бойни изкуства. Много от тези инструктори са многократни шампиони от редица национални и международни състезания и форуми. Освен в школите си, грандмайстор Захопулос преподаваше Карате и Айки-Джу-Джуцу в гръцката полиция и военните училища, като специални дисциплини. Той поддържаше огромна кореспонденция, пишеше популяризаторски статии и правеше собствени теоретични разработки и изследвания. При едно от моите пътувания до Атина го посетихме заедно с моя добър приятел Спас Спасов (6-ти дан Карате Шотокан), който работеше в гръцката столица като търговски представител. Извън тренировките, при нашите разговори, които превеждаше на гръцки Спас, майсторът ни довери, че пише нова фундаментална книга за Окинава-Те Тай-Карате-До, която ще обхваща цялата система не само технически, но и специалните психо-физически тренировки, които представляват засега тайна. Захопулос сподели, че извън известните си учители се е обучавал на специални практики при един тибетски майстор, които го беше научил на енергийни въздействия върху противника от разстояние. Той дори ни показа някои от тези техники, които са свързани с будистките мудри и спомена, че това е включено в една от висшите кати на стила в програмата за 8-ми дан (катата Тао-Тай-Тао). Не съм забравил тези уроци на майстора и понякога дори несъзнателно ги прилагам при схватка – ефектът е поразителен!…

За съжаление Бил Захопулос не успя да завърши този капитален труд и той едва ли ще види бял свят някога, въпреки че записките му са запазени. Все пак тези знания не са загубени, тъй като и други майстори ги владеят и те са все още живи и обучават – шансове да се научи нещо ново винаги има. Когато ученикът е готов, се появява и учителя – това е езотерично правило!…

През 1990г. по покана на Българската федерация по У-Шу и Студентската федерация по Карате, грандмайстор Бил Захопулос дойде в България заедно с представителен гръцки отбор от инструктори. Проведен беше грандиозен семинар по Карате и Айки-Джу-Джуцу, в който участваха над 150 души от двете федерации плюс други участници.Апогея на форума беше голямата демонстрация в зала ‘Фестивална’, която още се помни от много хора. В тази демонстрация се включиха както майстора и учениците му, така и всички участници в семинара, което само по себе си е постижение като се има предвид разнородния състав на участниците! На демонстрацията бяха показани кати от Окинава-Те-Тай-Карате-До, техники от Айки-Джу-Джуцу, Яйдо и ударов тест. Последният беше изпълнен от Бил Захопулос, който счупи огромен камък с юмрук върху желязна наковалня. Аз самият участвах в избирането на камъка, които измъкнахме от една нива на околовръстното шосе. Така че за никакви трикове тук не може и дума да става! Бях правил различни ударови тестове преди това, но с тухли, керемиди и дъски. Честно казано се съмнявах, че някой може да счупи такъв камък, който беше от твърда порода подобна на гранит (до преди няколко години все още пазех парчетата от този камък). Знаех, че такъв тест е правил единствено Мазутатсу Ояма (10-ти дан Карате Киокушинкай), но Захопулос беше вторият, който го направи. Той разполови камъка на две с един могъщ тетсуй-учи (чуков удар с юмрук) и спечели овациите на публиката и на всички нас. След това той демонстрира и ‘желязна ризница’, като позволи на 8 души каратисти и ушуисти (участваха дори и хора от публиката) да го атакуват едновременно с юмруци в слънчевия възел, ребрата, гърлото, тила и бъбреците. Аз бях човекът, който атакува гърлото и трябва да ви кажа, че удрях с пълна сила като по чувал. Зад този удар стояха години специални тренировки, включително на макевари, круши, чували, манекени и хора и около 90 килограма спортна злоба! Никакъв ефект; все едно че удряш в стената и малко оставаше да си повредя ръката в китката. Този човек беше ‘железен’ в буквалния смисъл на думата. По-късно научих, че неговият учител Родней Сачарновски, който е баш майстора на ‘желязната ризница’ (Ки-Джуцу) може да издържа удар с бейзболна бухалка в гърлото. Къде сте мутри?!? Молете се никога да не го срещате през живота си!… Не случайно човека преподава бойни изкуства на агентите във ФБР и в полицията.

Тук искам да отбележа големите усилия на грандмайстор Бил Захопулос да утвърди Карате-До като модерен спорт и голямото му желание той да стане и Олимпийски спорт на мястото на древногръцкия Панкратион. За съжаление по-късно други обраха лаврите от неговия самоотвержен труд в тази насока. Това беше и повод той да претърпи големи разочарования от хора, които беше създал като майстори в Карате, и които буквално бе отгледал като свои синове и дъщери!… Както философски казваше една моя близка: ‘Никое добро дело не остава ненаказано!…’